Ето тема, която е пълна с неясноти за земното човечество. Ще опитам да споделя оформената в мен, до този момент, представа.
    Още в началото, искам да насоча вниманието ви към това, че съществуващата масова представа за времето, много прилича на представата за плоската Земя, битувала в човешкото съзнание преди няколко века. По същият начин се е приемало очевидното за реалност, която никой не е подлагал на съмнение.
    В предишните глави съм споменавал, че всичко във Вселената е подчинено на спиралата, т.е. всички протичащи процеси не са линейни, а периодически повтарящи се. В съвременната физика също вече е известно, че пространството е изкривено, а не праволинейно, но това не е повлияло ни най-малко на представата за времето. Но след като времето е функция на движението в пространството, а движението в пространството е спираловидно, не е ли абсурдно да твърдим, че времето е линейно – коя реалност отразява то? Очевидно съществуващата представа е идеален пример за илюзия, илюзия, която владее умовете на всички хора с много малко изключения.
    Най-простия начин да си представим реално времето е да заменим линейното му движение в права линия, която никъде не се среща сама със себе си (от миналото, през настоящето, в бъдещето) с затворена линия – кръг. Тогава е очевидно, че няма начало и край, че всяка една точка от тази линия е едновременно и начало и край, т.е. няма минало и бъдеще, а само вечно сега. От физическа гледна точка, грешката, която се допуска в сегашната ни представа за времето е, че разглеждаме времето независимо от всичко останало. Но според по-реалната представа, всичко е единно и взаимосвързано, т.е. взаимозависимо. Времето е елемент на движението (когато „няма” движение, няма и време, то е 0, но такава реална възможност не може да съществува) и е очевидно, че не може да бъде отделено от това, което се движи. Но напук на всякакъв здрав смисъл ние го разглеждаме като нещо самостоятелно.
    Обективно, всичко, което се движи е енергия, независимо от колко груби частици се състои (според досегашните представи). Т.е., енергиите, които са се движили в миналото, които се движат сега и в бъдещето, не престават да съществуват, не изчезват никъде, а продължават да се движат във всеки един миг, т.е. сега. И понеже са енергии, постоянно взаимодействат помежду си – т.е., миналите и бъдещите взаимодействия действат сега. Схващате ли? Минало и бъдеще не съществуват по начина, по който го разбираме – ние сме си го измислили като следствие от представата за праволинейното движение.
    Много важна подробност, която не бива да изпускаме е, че взаимодействието на всичките енергии не е константа, т.е. постоянно едно и също. Вечното движение постоянно приближава едни към други някои от енергиите, следователно, взаимодействието им се увеличава, а други енергии се раздалечават и взаимодействието им намалява. Когато имаме предвид тези тенденции (на приближаване и отдалечаване), винаги е много по-лесно да предвидим, какво ще се случи след известно време, защото имаме представа как могат да се отразят увеличаващите се и намаляващи взаимодействия върху тенденцията, която ни интересува. Затова съществата от висшите светове, които могат да наблюдават „отгоре” глобалните процеси, могат много лесно и с доста голяма точност да предскажат бъдещето. И точно това се има предвид, когато се твърди, че бъдещето не съществува, а съществува само настоящето, защото точно в този миг се формира бъдещето, то не е някъде там, а навсякъде около нас.
    За разбирането на този доста комплексен и сложен процес, трябва да се има предвид и многомерността на пространството, но не тази многомерност, която съм описал в предишните глави, а следната: Знаете, че съзнанието насочва енергията към своята цел, което прави всяка мисъл енергия. Всеки си е правил различни проекти и е разглеждал разни вероятности – точно по този начин се създават нови измерения, защото всеки мисловен проект е енергия, която има различна посока и скорост. Следователно, всичките тези проекти, не можем да ги разглеждаме като едно цяло, въпреки че са от една тема. Всяко едно измерение на тези наши планове, взаимодейства по различен начин с околните енергии. Обикновено се реализира този вариант, който има най-голям енергиен потенциал, т.е. най-много сме мислили за него и сме го насищали с енергиите на желанията си. Но както повтарям постоянно, тези наши енергии не са изолирани от околните енергии. Затова понякога се реализират малко предполагаеми измерения, въпреки че са по-слаби енергийно, но са получили енергийна подкрепа от странични енергии.
    По описания по-горе начин, енергиите и събитията, които наричаме бъдеще и минало са многомерни – т.е. имаме много сложен сбор от разнопосочни взаимодействия, които всеки един момент се променят, а това „накланя везните” в една или друга посока. Затова е много по-важно да се съсредоточим на сегашния момент, да наблюдаваме и реагираме спрямо сегашната енергийна конфигурация, вместо да очакваме това, което е било в миналото, да остава постоянно едно и също или да се вкопчваме само в една бъдеща възможност, като по този начин изграждаме опозиция на другите енергии, на Божествените планове.
    Много е важно всеки да разбере, че чрез мислите си реализира действителността. Колкото по-често превъртате през съзнанието си едни и същи идеи, толкова е по-вероятно тяхното осъществяване. Затова избягвайте представи, които се раждат от опасенията и страховете ви – колкото повече хора се страхуват от едно и също, толкова по-реално ще става то. Напротив, целенасочено разработвайте представите си за рая на Земята – колкото повече хора се занимават с тази тема, толкова по-бързо ще започнат промените в тази посока. Не чакайте Бог да ви даде всичко наготово – Бога сте вие, вие трябва да реализирате желанията си. Така творим!
    В заключение искам да обобщя – както и на Земята има плоскости, така и времето съществува (защото има движение), но сегашната ни представа за него е много далеч от реалността. Спиралата има параметър „стъпка”, който отразява реалното време. Но никога не трябва да се забравя, че спиралата не е праволинейна – всяка една спирала е част от друга, по-голяма спирала – така е реализирано взаимодействието и единството на Цялото.