За този процес се напомня периодически, но сега е особено актуален поради приключването на една епоха и необходимостта от равносметка. Но смисълът на този израз, някак си не достига до съзнанието на много хора. Показателни за това са някои коментари, появяващи се на моя сайт. Затова ще опитам да внеса пояснение за тези, които са готови и отворени за тези промени.
    Също така, много често се напомня, че всеки един момент трябва да бъде осъзнат, да се присъства Тук и Сега, да се контролират мислите и чувствата и най-вече, да се анализират и разбират причините, които предизвикват тяхната поява. Точно това постоянно осъзнаване, предизвиква отделянето на зърното от плявата. Тези, които осъзнават и контролират протичащите в тях енергийни процеси, имат възможност постоянно да правят корекции и да уравновесяват крайностите. Така постепенно се превръщат в зърното, което реализира Божествения план на Земята. А тези, в които този процес е съвсем зачатъчен, които се лутат от една крайност в друга, се строяват в редиците на плявата, продължават да са инструменти на антихриста и задържат промените.
    Става въпрос за хората, които все още изпитват нужда от проверена и доказана истина – т.е., които са подвластни на страховете и съмненията. Хората, при които различаването и Христовия разум не могат да се проявят, защото старите програми са прекалено силни и не позволяват на интуитивното усещане, на вътрешния глас да подсказва и насочва, т.е., вътрешните сигнали са все още много слаби, в сравнение с възпиращите страхове.
    Многократно е ставало въпрос, в най-различни източници и послания, че не съществува проверена и доказана истина, че истината е различна за всеки човек, и затова не може да бъде формулирана една единствена, удовлетворяваща всички. От друга страна Вселената се крепи на разнообразието и Бог няма никакъв интерес, да има само една истина, т.е. разнообразието да изчезне. Затова във всичко съществуващо има едновременно и истина, и неистина.
    Точно затова е нужно различаването – всеки да отсее необходимата за него лична истина, а това е възможно само, ако няма възпиращи страхове. Предполагам сте чували многократно, че страхът е противоположност на любовта, т.е., там където има страх, няма любов, няма привличане, усвояване, а само отблъскване и много съмнения. Когато страховете като импулси намалеят много, т.е., когато престанете съзнателно да ги подхранвате с енергия, като ги смятате за реални и основателни, тогава започвате да откривате собствената истина, полезни за вас твърдения, твърдения, които ви извеждат към светлината. И в най-манипулативните, в създадените от съзнателните тъмни сили текстове и твърдения, може да откриете нещо, от което да ви просветне. Защото изведнъж осъзнавате вътрешното подсказване, че сте били манипулирани поради конкретни свои илюзии и внушения на обществото. Точно това осъзнаване прави невъзможно да бъдете манипулирани по същия начин (например въздействието на рекламите), но това не означава, че не може да бъдете манипулирани по друг начин. Затова е нужно да сте осъзнати винаги, за да откривате постоянно своите слабости, които ви правят уязвими.
    Когато разчитате на някой да ви води, т.е. да определя вашите лични истини, не можете да развиете това различаване, защото не полагате никакви усилия в тази посока и продължавате да търсите една общовалидна, проверена истина, продължавайки да се мятате между крайностите истина/неистина. Така не можете да се успокоите, да се центрирате, и животът ви продължава да е ад, мятайки се от едно съмнение в друго. И това безпокойство и болка продължават дотогава, докато ви писне и започнете да търсите други пътища, други решения. Докато започнете, малко по малко, да правите корекции, които ви центрират, а не ви хвърлят от една крайност в друга. Докато не осъзнаете безсмислието на страховете, докато не осъзнаете, че страхът не е разумна предвидливост. Докато не се доверите на самите себе си и на собственото си вътрешно усещане, а не на правилата създадени от обществото и от сили, които са работили за създаването на грубата материя. Докато не стигнете до убеждението, че личната ви истина е много по-важна от всички останали. А всички останали си имат своята истина, която само частично може да се покрива с вашата (за да останете уникално същество, а не сериен робот, подчиняващ се на една, валидна за всички програма).
    Би трябвало да ви прави впечатление, че по различните сайтове, особено тези с послания от Висшите сили, много често се срещат откровено противоречиви твърдения. Това се прави и допуска, не само поради различните индивидуални истини, а най-вече за да се избегне идеализирането. Всяко едно създаване на идол, е отказване от себе си, заглушаване на собствения вътрешен глас, отказване от собственото право на свободен избор. Всяко едно заключение, че е възможно съществуването на по-големи и по-малки истини, води до степенуване и на собствения опит и интелектуален багаж, а това от своя страна е залитане в някаква посока – или надценяване, или подценяване. Това отдалечава от златната среда и Христовия разум, и връща отново в дуалността.
    Може би най-после ще съобразите и осъзнаете безсмисленото преследване на илюзорните цели, диктувани от страховете и ще поемете отговорност да се отворите за вътрешното усещане. На добър час!