Ние сме създадени по образ и подобие Божие. Но битува масовото убеждение, че Бог е само любовта, доброто. Но ако всичко съществуващо е Бог, възможно ли е тъмните сили, злото, да не е от Бога? Бог е съвършен, защото е уравновесен – всички негови съставки са в хармония, в единство. Тогава, защо всички се опитват да са по-големи светци и от Бога, като се опитват да бъдат само светлина и се избавят от всичко, което смятат за недостатъци? Не е ли това типичното дуалистично мислене, което изключва едната от двете противоположности? А как се следва средния, златния път, ако избираме само едната от двете противоположности – очевадно е, че няма среден път, когато има само една страна.
    Да си представим такава ситуация: осъзнавате някакъв свой недостатък, от който искате да се избавите. Опитвате най-различни начини, но траен резултат не се получава. Тогава се гневите на себе си и получавате чувство за малоценност. Може ли по този начин да постигнете така желаното спокойствие и хармония? Вместо да повишавате доброто, не увеличавате ли злото с ниските вибрации, които произвеждате?
    Да разгледаме противоположния вариант. Решавате да следвате всички предписания за да станете светец. Всеки ден произнасяте молитви, постите редовно или минавате изцяло на растителна храна, спазвате десетте Божии заповеди, правите само добрини. Можете да видите навсякъде по целия свят такива – ревностни християни, мюсюлмани, будисти или окултисти. Но, до какво води в крайна сметка всичко това? Стават ли светци тези хора или стават фанатици? Много често този фанатизъм води дори до убиване на себеподобните, въпреки Божията заповед: „Не убивай”. А нима тези, които не убиват, се различават много – не се ли опитват да убиват човешкото съзнание? Затова и народната мъдрост казва: „Прекаления светец и Богу не е драг”. Нима такива хора не се нагърбват със задачата да произвеждат себеподобни? Можете ли да чуете от тях друго, освен упреци и критика за начина ви на живот?
    Очевадно е, че едностранчивите подходи, не дават желания резултат, но дуалистичното мислене не позволява да се обединяват противоположности – или, или! А ако искаме да се променим, ще трябва да се научим точно на това – да обединяваме несъвместимото – несъвместимо, според старата гледна точка. Време е действително да бъдем образ и подобие Божие, т.е. светлината и тъмнината в нас да са в хармония, в равновесие.
    Как се прави това? Ако нещо смятаме за тъмно, то трябва да бъде уравновесено със светлина. Универсалната светлина за всички случаи е любовта. Просто обичаме тъмнината в себе си и тя престава да ни безпокои. Т.е. ставаме спокойни и уравновесени. И колкото повече свои недостатъци успеем да уравновесим, толкова по-трудно могат да ни изкарат от равновесие. Така че следете за всяка тъмнина в себе си, особено за разните страхове и опасения, за всяко неспокойство. Веднага щом забележите да ви въздействат, не им се ядосвайте, като на неканени гости, а ги обичайте – някога всяка една тъмнина във вас, ви е вършила някаква добра работа. Затова не забравяйте да благодарите.
    Нормално, когато насочите съзнанието си към нещо, го захранвате с енергия и то се увеличава. В кои случаи давате повече енергия на свой аспект? Когато постоянно се ядосвате на някакъв свой недостатък и той непрекъснато напомня за себе си? Или, когато го приемете като нещо нормално, заобичате го, и той престане да бъде проблем за вас, т.е. престанете да насочвате вниманието си към него?
    А възможно ли е да се възгордеете или да се фанатизирате, ако не си въобразявате, че сте безгрешни? Да живеете с мисълта, че е нормално да имате недостатъци, не е ли предпоставка да приемате другите хора с недостатъци, като равноправни, като братя и сестри? А това вече е сериозна крачка към Всеобщото Единство. Успехи.