Тук ще се опитам да ви запозная, съвсем накратко, с моята представа за историята на човечеството. Както и в цялата книга нямам претенциите за достоверност и точност - аз така виждам и разбирам нещата.
    В историческото развитие има отбелязани три основни раси. Най-древната - жълтата раса - според преданията е обитавала древен, вече потънал континент, някъде в Тихия океан. Останки от тази раса в продължение на милиони години живеят основно в Източен Китай, Индокитай, Южна Япония, Малайзия, Филипините и други острови в Тихия океан. Много малка част е имало и в Централна и Южна Америка.
    Следващата по време раса - черната - е обитавала потънал преди милиони години континент, известен днес под името Лемурия. След потъването му черната раса се е разселила по Средна и Южна Африка, Южна Индия и Австралия. Бялата раса е най-млада в исторически план - обитавала е континент, известен ни като Атлантида. Не съм убеден, че всички части на тези "потънали" континенти са под повърхността на океана. След време, ако ледовете се стопят или стане възможно проучването на това, което е скрито под тях, Гренландия може да се окаже, че е била част от Атлантида, а под ледовете на Антрактида могат да бъдат открити останки от другите, по-стари раси.
    Потъването на Атлантида е започнало преди 800 000 години. Като всеки геологичен процес от такъв голям мащаб е протичал бавно, в продължение на много хиляди години. Това, което знаем от Платон за гибелта на Атлантида преди 12 000 години е потъването на един сравнително малък остров, на който са били последните останки от класическата атлантска цивилизация. Останалите атланти хиляди години по-рано са се разселвали на малки групи в три основни направления: в посока от север на юг през двата американски континента, където след смесване с останките от жълтата раса създават основата за централно и южноамериканските цивилизации. Второто направление е през Европа в Северна Африка, където смесването с черната раса е създало благоприятни условия за възникването на Египетската цивилизация. И третото направление - през Европа и Сибир към Хималаите. Вече отдавна е известно, че когато група (хора или животни) останат продължително генетически чисти, силно намалява способността им за възпроизводство. По тази причина трите раси живеейки сравнително изолирано една от друга, са регресирали и със силно намаляло население. С увеличаването на контактите между расите се създават благоприятни условия за смесването на гените им. Това променя темперамента и жизнената енергия на новите поколения. Старите расови типове са хора пасивно-съзерцателни, с липса на изявени амбиции, занимаващи се ограничено със земеделие, изхранващи се предимно с естествените продукти на природата. Новите смесени расови типове са вече с много по-активно отношение към всичко и особено силно се е отразило това на взривното увеличаване броя на населението в смесените райони. Там където се срещат две раси - в Южна Америка и Северна Африка, жизнения импулс не е бил много силен и по-късно създадените цивилизации се оказват нетрайни, ставайки отново пасивно-съзерцателни и претопени или унищожени от по-жизненоагресивните. Прави впечатление, че черната и жълтата раса са трудно съвместими. В продължение на милиони години са общували там където са били съседи - между Индия и Индокитай и в Малайзия и Австралия - но това не се е отразило особено на смесването им. И дори днес, в съвременния свят, представители на тези раси рядко създават смесени семейни двойки.
    Срещата на трите раси в Азия, около Хималаите, може да бъде оприличена на жизнен взрив. Огромната жизненост на тази тройна смес е дала всестранно отражение на новите поколения. Както вече споменах, от хора пасивно-съзерцателни, каквито са били дедите им, са се превърнали в тяхната противоположност - агресивно-нападателни. За тази промяна своето влияние е оказало и смяната на начина на хранене. От преобладаващо вегетарианска храна са преминали към преобладаващо животински продукти. Месните и млечни продукти са се наложили като висококалорийни, успяващи да заситят бързо увеличаващото се население. От тук тръгва и основната промяна на бита на новите поколения. Растителното хранене е възможно при благоприятни климатични условия, защото старите поколения не са правили запаси за неблагоприятните сезони, както се прави днес. И за това са обитавали само благоприятните климатични зони. С преминаването към месна храна племената са станали свободни и са започнали да се придвижват в търсенето на по-изобилна паша за стадата си, като естествено са предпочитали сухоземните маршрути. Този процес е продължил с неотслабващи темпове много хиляди години. Роящите се родове са се насочвали преобладаващо на запад, привлечени от безкрайните степи. За това благоприятства и родово-племенната организация. Непрестанни вълни от нови преселници са преброждали цяла Евразия. На местата където е имало добри условия и изобилна паша са се установявали за постоянно. В този първоизвор на преобладаващата част от човечеството са се обособили и нашите предци - прабългарите. Въпреки непрекъснатото им движение, те са имали и постоянни селища, които са се намирали в областта на Северен Тибет, днешен Западен Китай. Българите са част от голяма общност от сродни племена, обитавали огромна територия - от Корея до Каспийско море и от езерото Байкал до бреговете на Индийския океан (Персийския залив). Били са известни под общото название хунори. Всички те поради еднаквия начин на живот и поради все още съхранената почит към родовата йерархия са поддържали много стабилно племенно обединение, което е играело ролята на силна държавна власт. Били са народ от воини, защото всички са се придвижвали заедно. Децата са обучавани от най-ранна възраст, без да ги делят по пол. При нападение над селището, при отсъствие на основната войска, защитници са ставали всички: деца, жени, старци и са се справяли много успешно. Били са безмилостни към посрещащите ги с оръжие в ръка, а към останалите са били много снизходителни, дори са ги приобщавали като равноправни в племето, а това е способствало за още по-голямо генетично разнообразие. Имали са много висока духовна култура. Духовната мъдрост се е ценяла много и всички според интересите и способностите си са минавали някакво обучение. Всички по-късни цивилизации са били повлияни в някаква степен от тази култура. Пряко я е наследил древен Китай, древните перси, шумери и асирийци.
    При тези обстоятелства, преди около 35 000 години се е обособила първата българска държава. Имала е силна централна власт, но без абсолютно единовластие - основна роля в управлението е играел Съветът на старейшините. От тези времена в пустините на Западен Китай е останал скрит под пясъците древен град, част от който вече е разкрита, но едва ли скоро ще стигне до света информация от направените открития. Китайците много трудно ще признаят съществуването на по-древна цивилизация от тяхната. Ако все пак до там стигнат международни екипи, може да стане явна връзката ни с тези древни останки - при откриването на останки от писменост, може да бъде намерено сходство между нея и писмеността, известна ни като глаголица.
    Тук ще трябва да направя отклонение - Кирил и Методий са действителните автори на азбуката, наречена кирилица (а не както някои допускат - Климент Охридски). Кирилицата е написана под силния натиск на гръцките владици (фактическите началници на двамата братя), тя е приспособената за българския език гръцка азбука. Гърците са превъзнасяли своята азбука за свещена, а глаголицата са обявили за варварска. Когато двамата братя заминават за Моравия и се освобождават от надзора на владиците, отново се връщат към глаголицата.
    Миграцията на българският народ е преобладаващо на запад, въпреки че отделни племена са се насочили и на изток към Корея и Япония. В Северна Япония са останали малобройни останки от древен народ наречени ойни, които според преданията на самите японци са коренно население, а самите те са дошли от юг. Не твърдя, че ойните са точно от прабългарски корен, но вероятно са хунори.
    Историята на по-късните български държави е известна в общи линии. Първоначално за кратко е съществувала българска държава на територията на днешен Казахстан и териториите на околните по-малки републики. След това основните селища са били преместени още по на запад, като са обособени два основни центъра: Кавказки - територията между Черно и Каспийско море и Волжки - обширните равнини по средното и долното течение на река Волга (Волжка България, по времето на Сталин прекръстена на Татарстан). Освен тези постоянни в продължение на много векове територии, по традиция българската конница с част от населението е обикаляла много обширни територии и е достигала до Западна Европа, като е създавала много сериозни проблеми на Римската империя. Многократно е прегазвала и Балканския полуостров, а от началото на Новата ера (Първи век) са го завладели трайно. По стара традиция в ново завладени територии са изпращали покорено население от територии, където поради своята многобройност е възможно да представляват опасност при размирици - в случая това са били славяни от териториите на днешните Украйна и Белорусия. Като фактически васали те са имали задачата да охраняват завоюваната територия. Славяните не са били много добри воини, а и не са били мотивирани много за това и често са губели властта - явно на тях им е било все едно на кого ще служат - на българите или на римляните. Многократно българската конница е прекосявала Дунава за да възстановява властта на българите. И това продължава докато Кубрат е решил да засели за постоянно българи на полуострова. Изпраща тук сина си Аспарух с войската му и семействата им. Останалата българска история ви е добре позната.
    В заключение мога да кажа само, че по своя произход българите са в родство с по-голямата част от народите на Земята. Този космополитизъм ни задължава да работим за намаляването на противоречията между народите.

Създадено: 21/02/2006 • 11:41
Обновено : 21/02/2006 • 11:41
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 5479 пъти

 Предпечатен преглед      Версия за печат      Смъкване на статията в формат zip      Изпрати статията на приятел