Коментар №8 |
tania 13/08/2010 • 14:09 |
"Тези хора са имали огромни енергийни възможности, и са ги
осъзнавали, и са могли да ги управляват много добре. Достатъчно е било
през ума им да мине мисълта: "Ах, твойта...", и от мъчителите им няма да
остане и мокро място." По моето скромно мнение, базирайки се на факта, че микросветът е повторение на макросвета, ако искаш да бъдеш богът на твоя свят и да притежаваш неговата сила, в частния случай да променяш събитията по чудесен начин, трябва да имаш неговите качества, а те са любов, хармония, покой, бог не псува и не си служи с негативни енергии, затова и който и да е от смъртните не би могъл да постигне чудеса по описания начин чрез агресия (освен може би чрез някакви магии, не разбирам от тази материя, но не мисля, че е добре да се практикува, тогава е ясно, че не служиш на бог, а на злото). Освен това от библията знаем, че Исус не е можел да избегне страданията си със собствени сили и е молил своя отец да му помогне и това го прави уязвим като всички нас и затова още по-обичан. Това е само малка забележка, като цяло сайтът е мнооого як поздравления 
|
Коментар №7 |
astrosun 11/09/2009 • 12:59 |
Благодаря ти приятелю за това ,че си имал куража да пишеш по тази тема.Самата аз минах през няколко подобни изпита: с моите бивши съмишленици в духовна общност,която напуснах;с някои мои ученици и пациенти ,но най трудно ми се отдава въздържанието от ненасилие в семейния ми кръг-родители,сестра ми и племенницата ми.Разликата във вибрационното ни ниво извади наяве скрити и подтиснати спомени и се изля върху мен под формата на завист,омраза,или просто като претенцията за това ,че поради големия си енергиен потенциал аз едва ли не съм "длъжна"да ги зареждам с енергия и да ги спася от смъртта(родителите ми с около75 годишни).И така години наред живея под непрекъснати упреци,духовен рекет и дори проклятия(а това е доста страшничко).Възникнаха и някои леки здравословни проблеми,защото оставайки отворена и със минимална защита за да не им се върне самата аз поемах част от негативите им,с които вече все по лесно се справям с Божията подкрепа.Това ,което мога да споделя от личния си опит е ,че все пак има една граница на несъпротивление на злото,която ако бъде премината може да превърне теб самият в жертва на собственните ти принципи и философия.При всеки човек тя е строго индивидуална.
|
Коментар №6 |
Plamen
06/02/2009 • 11:29 |
Споделям горе казаното. Нашият живот е едно изпитание за нас и от нас зависи дали ще го преминем или ще ни трябват няколко живота за да го осъзнаеми преминем. Всички проблеми за проверка дали сме осъзнати и имат цел да ни направят по-силни, от нас зависи дали ще се справим с проблемите или ще го отдадем на хленчене.
Благодаря, благодаря, благодаря!!!
|
Коментар №5 |
Chestna
29/09/2008 • 00:59 |
Сравняваш Петър Дънов с Исус Христос?!? Сравнението е направо смешно!!!
|
Коментар №4 |
Diakona 12/05/2008 • 23:31 |
Прав си братко мои,че всеки миг от живота си ние сме иправени пред въпроса как да постъпим в дадениа момент и това го правим итуитивно,инстиктивно бих казал автомазирано и в зависимост от това какво съзнание сме придобили до този момент в земното училище,отговаряме за отличен или пък получаваме слаба оценка за назидание и урок.Ето защто са необходими знания и познаване на Космическите закони,като например Закона за Кармата."каквито семена посееш,такива плодове ще береш"?...И още,не връщай на злото със зло,и още; почитай(обичай),както уважаваш или обичаш себе си.А Бог ние дал чрез Мойсея и ДЕСЕТ заповеди,които ако спазваме винаги както са дадени,то оценките ни ще бъдат ако не отлични,то много,много добри.И ето че ще бъдем допуснати без "приемен испит" до висшето обучение в Духовната Школа на нашето развитие.А от тук нататък ученика започва да се обучава за Учител и тръгва по стълбата на горе към уединение със своя Божествен Родител,преиспълнен със Светлина, Лиобов и Хармония.Това пожелавам на всеки брат и сестра като духовно постижение,като еволиоция,като прогрес.
|
Коментар №3 |
Novakov
04/11/2007 • 02:19 |
Да, пазете си децата от дресьора, после като пораснат децата дресьора ще ви пази вас от децата ви.
|
Коментар №2 |
Tatqna
12/10/2006 • 17:04 |
Не е нужно да се опитваме да контролираме хората около нас. По-скоро всеки трябва да се обърне към самия себе си.Да наблюдаваме поведението си, да търсим причините/истинските причини/ за своите реакции, а не да съдим и обвиняваме другите.Всички сме си изградили някакъв механизъм на действие, реагираме автоматично...Много е друдно човек да промени вече формирани навици, но си мисля, че ако започнем да осмисляме нещата, да си задаваме въпроси, да търсим отговори, ще разберем колко грешки допускаме ежедневно. Според мен и духовно извисените същности все някога са започнали от по-ниско стъпало и са стигнали там, където са сега , с цената на много труд, жертви, страдания... Исус Христос е имал избор, но той е приел смирено страданието и унижението, защото е знаел, че това е правилният избор.Целият му живот е пример за Любов, Състрадание и смирение. От всичко , което съм чела за П. Дънов, съм останала с впечатление, че той също е имал големи енергийни възможности,но Знанието, което е имал и Любовта към хората, не са му позволили да злоупотребява с тях. Преди да отвърнем на злото със зло, нека спрем за момент и хубаво да си помислим...след това може и да сме загубили желанието си отмъщение.
|
Коментар №1 |
Novakov
18/08/2006 • 18:48 |
Вижте драги. Това е и така, и не е така. Защо? Ами за всяко деяние си има закони. Както природни, така и обществени – социални. Като те ударят по едната страна ти няма да отвръщаш с удар, защото това ще предизвика неконтролируем и безсмислен бой. Но наказание ще си получи виновника по закон обществен и то си е за негово добро, за да не посегне на по-опасно място и там съвсем да пострада. Да не говорим, че педагогическото наказание не се извършва с цел на учителя да му се достави удоволствие, ами чисто и просто у сгрешилия да се получи условен рефлекс, че когато направи престъпна постъпка, го очаква нещо неприятно. Пламен Новаков
Я, какъв дресьор! Пазете децата си от такива като него!
|
|