Тази малка притча-анекдот се разказва сред народа. Хората се смеят на неудачника:
    - Как пък не се е сетил, че за да му се осъществи мечтата да спечели от лотарията нужно преди всичко да се купи поне един лотариен билет. Та човекът не извършил от само себе си разбиращо се действие.
    Тук е важна не притчата сама по себе си, и не това дали се е случило в действителност или не, това за което се говори в нея. Най-важно е отношението на хората към станалите събития.
    Това, че хората се смеят на несъобразителността на човека, говори именно за това, че може би интуитивно или подсъзнателно хората разбират, че техният собствен живот не само от някакви Висши сили и от Божият промисъл, но и от тях самите.
    А сега нека всеки се опита да анализира своите житейски ситуации. Направили ли сте всичко необходимо за сбъдването на вашата мечта?
    Смея да твърдя и не без основание: всяка, дори изглеждащата нереална, мечта ще се сбъдне, ако човекът, който иска изпълнение на желанието си извърши прости и последователни действия в посока на тази мечта.
    Това твърдение може да се илюстрира с множество примери. Ето един от тях.

    Веднъж на малкия пазар в град Владимир случайно станах свидетел на скандал между млада девойка продавачка и пийнал мъж купувач.
    Девойката продаваше цигари и очевидно работеше отскоро и все още зле се ориентираше в стоката си, объркваше названията на цигарите и затова обслужваше бавно купувачите. Натрупа се малка опашка - трима човека. Пийналият мъж, който стоеше на края високо каза на момичето:
    - Не можеш ли да мърдаш по-бързичко, повлекано?
    Бузите на момичето пламнаха. Няколко човека, които минаваха наблизо се поспряха да разгледат нескопосаната продавачка.
    Пийналият мъж високо продължаваше своите не ласкави коментари. Той искаше да купи два пакета цигари "Прима", но когато дойде неговия ред девойката отказа да го обслужи. Пламнала от смущение и явно едва сдържайки сълзите си, тя заяви на купувача:
    - Вие се държите оскърбително и аз отказвам да ви обслужвам.
    Мъжът купувач отначало замря от неочаквания поврат на събитията, после се обърна към увеличаващата се група зяпачи и се разрази в още по оскърбителни изрази:
    - Вижте я тази невзрачна малоумница. Като се омъжиш, мъжът ти и нещо по силно ще ти каже ако в кухнята като варена кокошка се движиш.
    - А аз и на мъжа си няма да позволя да ме оскърбява, - отговори девойката
    - Че коя си ти бе? Гарга наперена - още по-силно и раздразнено възкликна пияния мъж, - на мъжа си нямало да позволи. Да не би да се жениш за английски лорд?
    - Може и за лорд да е, това си е моя работа - кратко отвърна девойката и се обърна.
    Ситуацията се нажежаваше. Никоя от страните не искаше да отстъпи. Развръзката се очакваше от порядъчно увеличила се тълпа хора - постоянните посетители на малкия пазар. Събралите се започнаха да подвикват подигравателни реплики по повод намерението на продавачката да се омъжи за английски лорд.
    От съседната сергия се доближи и застана до своята приятелка друга една девойка. Застана мълчаливо и толкова.
    Те стояха в мълчание - две млади момичета, очевидно съвсем неотдавна завършили училище, - стояха пред събралите се хора, които обсъждаха дързостта на поведението и надменността им.
    Най-вече се пускаха шеги по повод невъзможното желание за женитба с английски лорд, оценяваха се външните им данни и възможности.
    Ситуацията разреши един младеж - собственика на търговските сергии на пазара. Когато той приближи първо поиска със строг тон девойката да продаде цигари на купувача, но като получи отказ, бързо намери изход добър за всички. Той извади пари от джоба си и каза обръщайки се към момичето продавачка.:
    - Уважаема, бъдете добра и ми продайте моля ви, два пакета цигари "Прима" ако това не ви затруднява.
    - Моля, - отговори момичето като подаде цигарите.
    Младежът даде цигарите на мъжа купувач и конфликтът приключи, тълпата се разпръсна. Но тази история имаше продължение, доста неочаквано.
    Когато отивах на пазара за покупки аз вече всеки път неволно обръщах внимание на двете млади продавачки. Те работеха така сръчно както и техните по-възрастни колеги, но в същото време значително се отличаваха от тях. Стройни, скромно, но акуратно облечени, без излишна козметика на лицата, а и движенията им бяха много по-елегантни от другите. Момичетата работеха на пазара почти година и изведнъж едновременно изчезнаха.
    След още половин година, през лятото, на същия онзи пазар, аз обърнах внимание на вървящата покрай сергиите с плодове елегантна млада жена. Тя се отличаваше от останалите и с гордата си осанка, и с модното, скъпо облекло. След ефектната жена вървеше солиден мъж с кошница пълна с различни плодове.
    Аз разпознах в тази млада жена, привличаща възторжените мъжки погледи и явно завистливите женски, приятелката на продавачката на цигари.
    Приближих се и обясних на младата двойка, по-скоро на подозрителния спътник на госпожата, причината за моето любопитство. Младата жена накрая ме позна. Седнахме в едно кафене на открито, и Наташа, както се нарича, разказа за събитията, станали през последните година и половина.
    - В онзи ден когато пред много от постоянните посетители Катя се скара с купувача, ние решихме да напуснем, за да не ни се смеят. Помните ли, че тогава Катя каза, че ще се омъжи за английски лорд. И хората се смяха на това. Значи, ще се смеят и занапред и с пръст ще ни сочат - решихме ние.
    Само че не можахме да си намерим работа на друго място. Тогава тъкмо бяхме завършили училище, а в института не можахме да постъпим. Вярно, че аз не бях сред най-добрите, но Катя беше почти отличничка. И изпитите взе с високи оценки, но не успя да влезе. Безплатните места в института бяха съкратени, а да плаща за обучение тя нямаше възможност: майка й не печелеше много, а баща няма. Ето как се уредихме като продавачки на пазара, а на други места не ни вземаха.
    Ние работехме и се готвехме да кандидатстваме пак в института следващата година. Но едва седмица след случая на пазара Катя внезапно ми каза: "Аз трябва да се подготвя да стана достойна жена на английски лорд. Искаш ли заедно да се занимаваме?"
    Мислех си, че приятелката ми се шегува, но не беше така. Катя и в училище беше такава.
    В библиотеката беше намерила програма от института за благородни девици, адаптира я за съвременните условия. И започнахме ние да се занимаваме по Катината програма като ненормални.
    Занимавахме се с танци, аеробика, изучавахме историята на Англия, езика, правилата на доброто поведение и маниерите. Гледахме политическите дискусии по телевизията за да можем да поддържаме разговор с умни хора. Дори на работа, зад сергията ние се стараехме да се държим като на светски срещи за да бъдат маниерите ни естествени.
    Получавахме заплата, но не я харчехме за себе си. Дори козметика не си купувахме - събирахме. Събирахме пари, за да си ушием прилични дрехи и да отидем в Англия като туристи.
    Катя каза, че английски лордове не идват на малкия владимировски пазар. Значи, ние трябва да отидем в Англия. Тогава шансовете значително ще нараснат.
    Отидохме ние в Англия с туристическа група. Двете седмици бързо отлетяха. Разбира се, както и сам се досещате, английски лордове не ни посрещнаха и не ни съпровождаха. А и аз самата не разчитах на нищо, всичко правех с Катя за компания. А тя се надяваше. Тя е упорита. Все се вглеждаше в лицата на англичаните, търсеше онзи, който й е съден. Дори ходихме два пъти в клуб за танци, но никой дори веднъж не ни покани да танцуваме.
    В деня на отпътуването вече вървяхме от хотела към автобуса, който щеше да ни откара на летището. А Катя все се надяваше и все се оглеждаше наоколо. На стъпалата се спряхме, Катя изведнъж остави чантата си, погледна настрани и каза: "Ето го идва."
    Гледам аз: по тротоара към входа на хотела върви млад човек, мисли си за нещо свое и дори не поглежда към нас. Когато се изравни с нас, дори и не забеляза Катя и отмина.
    И внезапно Катя - ама как можа да го направи - високо го извика.
    Младежът се обърна към нас. Катя бавно, но решително се доближи до него и му каза на английски: "Казвам се Катя. Аз съм от Русия. Сега заминавам на летището с този автобус и с моята група. Дойдох при вас… почувствах, че мога да ви стана много добра жена. Аз още не ви обичам, но ще мога да ви обикна, и вие ще ме обикнете. Ще имаме добри деца. Момче и момиче. Ще бъдем щастливи. А сега, ако искате можете да ме изпратите до летището".
    Младият англичанин гледаше Катя много сериозно и нищо не отговаряше, изглежда се беше шашнал от изненада. После каза, че има сериозна делова среща, пожела щастлив път и си отиде.
    По целия път към летището Катя мълчаливо гледаше през прозореца, не си казахме нито дума. И на мен, и на Катя, ни беше някак неудобно пред туристите, които видяха тази сцена. Направо с кожата си чувствах, как се присмиват хората на Катя, как я осъждат.
    А когато пристигнахме на летището слизащата по стълбите на автобуса Катя я посрещна с огромен букет цветя същия онзи млад англичанин.
    Тя пусна чантата си на асфалта, не - тя направо хвърли чантата си, не взе букета, а се притисна до гърдите му и заплака. Той изтърва букета, цветята се разпиляха. Ние с групата събирахме цветята, а те стояха. Англичанинът милваше косите на Катя. И сякаш нямаше никого наоколо бързо й говореше, какъв глупак е, как едва не е изпуснал съдбата си, а че ако не беше успял, би страдал после цял живот, и все благодареше на Катя, че го е намерила.
    Самолетът забави излитането си. Няма да ви разказвам как, но аз го задържах.
    Нейният англичанин се оказа потомък от семейство на английски дипломати и самият той се готвеше за работа в някакво посолство.
    Когато се върнахме в Русия, той звънеше на Катя всеки ден. Те дълго разговаряха. Сега Катя е в Англия, бременна е. Мисля, че те истински се обичат. А пък аз повярвах в любовта от пръв поглед.
    Наташа, която ми разказа тази удивителна история, се усмихна на седящия до масата свой спътник. Попитах ги отдавна ли се познават. Младежът отговори:
    - Ами че аз бях в онази същата туристическа група. Когато англичанинът разпиля цветята, Наташа започна да ги събира, а аз и помагах. А сега нося кошницата с плодове след нея. Къде ще се мерим ние с английските лордове!
    Наташа положи нежно ръка на рамото на своя спътник и с усмивка каза:
    - Не могат да се мерят те с вас - руските мъже.
    После щастливата девойка се обърна към мен и каза:
    - Ние с Андрей се оженихме преди един месец, сега сме дошли да навестим моите родители.

    Като узнаят историята на тези две момичета мнозина ще помислят: провървяло им е, или пък - необичайната ситуация. Но аз се наемам да твърдя, че в дадения случай ситуацията е била абсолютно стандартна и закономерна. И дори повече, аз твърдя, че ако повторят последователността на действията на Катя и Наташа, и други момичета биха могли да прогнозират за себе си изхода от подобна ситуация. Различията, разбира се са възможни в имената и характерите на избраниците, както срока на изпълнение на замисленото, но това, че подобна ситуация би се случила и с други е предопределено. От кого? От самите девойки, от техния начин на мислене и последвалите го последователни действия. Съдете сами. При Катя се е появила мечта или цел, - да се омъжи за англичанин. Не е важно под чие въздействие тя е започнала да мечтае за това. Най-вероятно и е била неприятна атмосферата на пазара, пияните купувачи, грубостта, а може и присмеха на скандалния купувач.
    И така, мечтата се е появила. Е и? Малко ли девойки мечтаят за принца в бял "Мерцедес", а се женят в края на краищата за обикновени неудачници. На повечето от тях мечтите им не се сбъдват.
    Съгласен съм, разбира се, че не се сбъдват, но само защото техните действия или по-скоро бездействие по отношение на мечтата приличат на анекдотичната ситуация с лотарийния билет. Когато човек мечтае за печалба и дори Бог моли за помощ, а не извършва дори елементарно действие - да си купи поне един лотариен билет.
    Девойките са започнали да действат и се е изградила определена последователност: мечта-мисъл-действие. Ако се опитате да изхвърлите от верижката дори и един елемент съдбата на момичетата би се оказала съвсем различна.

    Човешката съдба! Мнозина са свикнали да смятат, че съдбата ме сформирана от някого свише. И този някой просто дава на разположение на всеки човек най-силната вселенска енергия, която е способна и съдбата на собственика си да формира и нови галактики да създава. Тази енергия се нарича "човешка мисъл".
    Едното само знание, че това е така, не е достатъчно: това явление трябва да се осъзнава и чувства.
    От това доколко пълно ние можем да осъзнаем това, да почувстваме и да разберем, зависи в каква степен пред нас ще се откриват тайните на мирозданието, механизма на чудесата, а по-точно - закономерните явления.
    Само осъзнаването и приемането на енергията на мисълта позволява да направите своя живот и този на близките си по-щастлив. А именно, щастливия живот е предопределен за човека на земята.
    И така, ние трябва да убедим в безспорността на следните изводи:
    Първо - човекът е мислещо същество.
    Второ - няма във Вселената равна по сила на енергията на мисълта: всичко видимо и ние самите сме сътворени от енергията на мисълта.
    Могат да се изброят названията на милиони предмети: от примитивния чук до космическия кораб, и появата на всеки един от тях ще бъде предшествана от мисълта.
    Въображението изгражда материалния предмет в невидимо за нас пространство, ние още не виждаме неговата материализация, но това съвсем не означава, че този предмет не съществува. Той вече е построен в мисленото пространство, а това е много по-важно, отколкото последващата материализация.
    Космическия кораб се строи с мисълта на един или няколко човека. Ние още не го виждаме, не можем да го пипнем, и в същото време той съществува! Съществува в невидимо за нас измерение, а впоследствие се материализира, приемайки видима за нашето обичайно зрение форма.
    Кое е по-важното в създаването на космическия кораб? Мисълта на изобретателя и конструктора или действията на работника, изработващ детайлите според чертежите? Разбита се, всеки труд в дадения случай е необходим, но първична е все пак мисълта.
    С реалния космически кораб може да стане авария и причина за нея винаги ще бъде не някой бракуван детайл, а не докрай отработената мисъл. Казано по-просто "недомислие".
    Мисълта може да предвиди всички аварии. За мисълта не съществуват непредвидими ситуации. Но авариите и всевъзможни неуредици все пак се случват. Защо? Прибързано е с материализацията, без да се даде възможност на мисълта да завърши проекта.
    Така като поразмисли сам всеки може да се убеди в безспорността на извода: всички предмети, изработени някога на Земята представляват материализация на мисълта.
    Сега е нужно да се осъзнае, че абсолютно всички житейски ситуации, включително и самия живот, първо се сформират в мисълта.
    Видимият за нас свят на живата природа, включително и самия човек са сформирани първоначално от мисълта на Бога. Човек, също както Бог, е способен с мисълта си да сформира нови предмети и собствените си житейски ситуации. Ако мисълта ви е слабо развита, или под въздействието на някакви причини не ви е дадено да използвате присъщите й енергия и скорост, върху вашите житейски ситуации ще въздейства чужда мисъл, на ваши близки, познати, общо приети постановки в обществото.
    Но във всички случаи вашите житейски ситуации се градят отначало от човешката мисъл. И вие сами сте си виновни ако сте вързали и закрепостили собствената си мисъл, с което сте се подчинили на волята на друг човек, и вече от този друг или други ще зависят вашите неудачи или успехи.
    В казаното по-горе можете да се убедите от множество житейски примери. Помислете, какво прави човек, преди да стане известен артист? Разбира се, отначало мечтае за това, после мислено изгражда план за постигането на мечтата си и после действа: Самодейност, съответно учебно заведение, постъпване на работа в театър, киностудио или филхармония. Могат да ми възразят, че всички мечтаят да бъдат най-известите артисти, но такива стават само единици, а някои изобщо са принудени да търсят работа в друга област, която не е свързана с артистичната кариера: освен мечтата за това е нужен и талант. Да, нужен е. Но талантът също може да се произведе със силата на мисълта.
    Физически и природни данни? Разбира се и те имат значение. Но пак мисълта не е толкова глупава, че да гради за човека без крака, план за постъпване в балетно училище.
    Как така, може да си помисли читателят, ако всичко, дори професията и благосъстоянието зависи от собствените ни мисли, то тогава всички биха били знаменити и богати, не би имало хора, които влачат жалко съществуване и се ровят в боклука в търсене на храна?
    Какво пък, нека отидем на боклука, в прекия смисъл на думата.

    Направих това по следния начин. Оставих брадата си да порасне, разроших си косата, взех на заем от един познат бояджия стари работни дрехи и като се снабдих с найлонов чувал и пръчка се доближих до един от боклучийските контейнери. Порових с пръчката в боклука, намерих няколко празни бутилки, сложих ги в торбата и тръгнах към контейнера до съседната къща. Усилията ми се увенчаха с успех. До втория боклукчийски контейнер след около десет, максимум петнадесет минути, върху мен почти се нахвърли мъж в метален прът в ръка:
    -Не пипай чуждото, - каза той с нетърпящ възражение тон.
    -Значи това е твоя територия? - попитах го аз спокойно, като леко се отместих от контейнера, като му дадох при това моята торба с бутилки.
    -Че на кого да е ? - вече не така агресивно отговори приближилият се, взе торбата ми и започна, без да ми обръща внимание да ровичка съдържанието на боклука.
    -Може би ще ми кажеш, къде тук има свободно място? - попитах аз и добавих: - почерпката от мен.
    -Бяла, - обърна се към мен неофициалния собственик на боклукчийския контейнер.
    Отидох в магазина и купих бутилка водка и малко мезе. Докато пийвахме се запознахме и Павел ми разказа за много от хитростите на своя занаят, а те не са малко.
    Трябва да се знае в кои дни е нужно особено внимателно да се следи да не се намъкват "Прилетели" като мен и да не откраднат богатството. Това е много важно за следпразничните дни, когато се изхвърлят особено много бутилки. Също така трябва да се знае, в кои от изхвърлените вещи има цветни метали и как да се събират. Кой от приемателните пунктове плаща повече за бутилките или цветните метали. Къде да се намери изхвърлено, но още годно за носене облекло.
    Аз се опитах да насоча разговора към други теми.
    Павел можеше да говори за политиката и правителството, но със значително по-малък интерес. Неговата мисъл работеше само в една посока - боклукчийските контейнери.
    За да се убедя окончателно в това му предложих следното:
    -Знаеш ли Павле, тук наблизо един мъж строи вила, за зимата са му нужни пазачи, а ако се наложи и да се помага при строителството, ще плаща допълнително. И с продукти подсигурява пазачите си. Всяка седмица шофьорът му докарва картофи, лук, цвекло. Ти си свестен мъж, ще те вземе. Искаш ли да отидем и да се спазарим.
    Като си пийнахме, ние както се полага станахме приятели. Затова още по неочаквана за мен беше рязката смяна на настроението му. Отначало Павел напрегнато мисли половин минута. После недружелюбно, мълчаливо още половин минута ме разглежда и накрая се изказа:
    -Мислиш, че съм се напил и не мога да се сетя? Ти какво си намислил гадино, да ме пратиш пазач значи, а ти да вземеш моите контейнери, а?
    Той дори не попита каква заплата ще има пазача, какво жилище му се предоставя, какви конкретно задължения по стопанството трябва да изпълнява за допълнителното заплащане. Неговата мисъл изцяло беше насочена към кофите за боклук, как по-добре да се справя с тях, как да се опази от конкурентите.
    Ето как се получава: човекът сам е насочил мисълта си - как да решава въпроса за съществуването си чрез кофите за боклук - и сам е последвал мисълта си.
    Могат да се приведат още огромно количество примери, които потвърждават неоспоримостта на това, че създаването на всички предмети, житейски ситуации и социално явления е предшествано от енергията на мисълта.
    С помощта на собствената си мисъл един човек може да повлияе на друг. За това говорят и най-древните предания и притчи. Ето какво разказа за енергията на човешката мисъл дядото на Анастасия.

    - Да, Владимир, мисълта на човека притежава ненадмината енергия. Много творения на тази енергия хората оценяват като вълшебство, причисляват ги към чудесата, извършвани според техните представи от Висшите Сили.
    Има например чудотворни икони. А защо изведнъж те са станали чудотворни? Защо е станал чудотворен този къс дървена дъска с нанесени от човешка ръка изображения? Това се случва тогава, когато човекът рисувал иконата е вложил в нея достатъчно количество своя психическа енергия. След това онези, които я гледат добавят и своята. Има такова понятие:" "Намолена икона" или с други думи: "икона, в която е вложена много енергия от човешки мисли".
    По-рано онези, които са рисували икони са знаели за свойствата на великата енергия. Преди да пристъпят към работа, майсторите са гладували, очиствайки организма си от непотребното и ускорявали по този начин мисълта си. После са изпадали в състояние на самозабрава, като концентрирали енергията си върху едно - изписването на иконата. Когато тя била напълно готова, те дълго съзерцавали направеното. Ето как се получавали понякога чудеса.
    Понякога хората виждат необичайни явления, разни ангели. Но забележи, хората виждат винаги само тези, за които мислят. Винаги виждат образите на тези, в които вярват.
    Християните например, могат да видят само своите светии. Това е защото те виждат проектираното от своята или колективната мисъл.
    Преди около хиляда и петстотин години все още е имало хора, разбиращи свойствата и силата на човешката мисъл и са оставили притчи за това. Искаш ли да ти разкажа една от тях?
    -Да.
    -Ще я преведа от древния език на съвременен, и предметите, които по-рано са фигурирали в нея ще заменя със съвременни за да бъде същността и по-разбираема. Кажи ми само, какво днес най-често прави мъжът, който е женен от години за една жена? Какво прави, когато се върне в къщи?
    -Ами мнозина, ако не пият, сядат пред телевизора, четат вестник, гледат телевизия. Могат да изхвърлят боклука ако жената ги помоли.
    -А жените?
    -Ами жените, ясно какво - в кухнята готвят вечеря, после мият съдовете.
    -Ясно. Лесно ще е преведа притчата към съвременните условия.

    Имало едно време обикновени мъж и жена. Жената се казвала Елена, а мъжът - Иван. Връщал се мъжът от работа, сядал пред телевизора, четял вестник. Жена му, Елена, приготвяла вечерята. Сервирала на мъжа си вечерята и мърморела, че нищо не прави в къщи и малко пари печели… Иван се дразнел от мърморенето на жена си. Но не й отговарял грубо, само си мислел: "Самата тя - мърлячка, а пък придиря. Когато се женихме, съвсем друга беше - красива и нежна." Веднъж когато мърморещата жена поискала Иван да изхвърли боклука, той с неохота се откъснал от телевизора и тръгнал към двора. Като се връщал се спрял пред вратата на къщата и мислено се обърнал към Бог:
    -Може мой, Боже мой! Несполучлив излезе живота ми. Нима цял живот ще трябва да се влача с такава тантонеща жена, че и некрасива? Това не е живот, а истинско мъчение.
    И внезапно чул Иван тих глас Божи:
    -Бих могъл, Иване, да ти помогна в бедата: мога да ти дам прекрасна богиня за жена, но щом съседите ти видят внезапната промяна в съдбата ти ще се изумят. Нека постъпим тъй: жена ти Аз ще променям постепенно, ще вселявам в нея на богиня дух и външността й ще променям. Но само запомни, ако с богиня искаш да живееш, животът ти достоен за богиня трябва да стане.
    -Благодаря ти Боже. Всеки мъж живота си да промени заради богиня е способен. Кажи ми само: кога ще почнеш да променяш моята жена?
    -Още сега аз малко ще я променя. И с всяка минута ще я променям все към по-добро.
    Влязъл в къщи Иван, седнал креслото, взел вестника о пак включил телевизора. Но не му се четяло, не му се гледал филм. Нямал търпение да погледне - дали пък поне мъничко не се променила жена му?
    Станал, отворил врата към кухнята, опрял рамо на рамката и почнал внимателно на разглежда жена си. Тя стояла с гръб към него, миела съдовете след вечеря.
    Елена изведнъж почувствала погледа и се обърнала към вратата. Иван гледал жена си и мислел: "Не, няма никаква промяна в жена ми".
    Елена като видяла необичайното внимание на мъжа си и без да разбира нищо, изведнъж оправила косите си, поруменяла и попитала:
    -Защо ме гледаш така внимателно,Иване?
    Мъжът не се сетил какво да каже и сам смутен внезапно произнесъл:
    -Да ти помогна ли за съдовете? Не знам защо се сетих…
    -Съдовете? Да ми помогнеш? - тихо повторила удивената жена смъквайки мръсната престилка, - ами аз вече ги измих. "Наистина, направо пред очите ми се променя, - помислил Иван, - изведнъж се разхубави."
    И започнал да бърше съдовете.
    На другият ден след работа Иван бързал към къщи с нетърпение. Нямал търпение да види как постепенно се превръща в богиня мърморещата му жена.
    "А ако изведнъж много е станал богиня?А аз както преди не съм се променил. За всеки случай ще купя аз цветя, за да не се излагам пред богинята."
    Отворил към дома вратата и спрял като омагьосан Иван. Пред него Елена стояла с хубава рокля, която преди година той й купил сам. Хубава прическа, в косите панделка. Той се объркал, неловко подал цветята, без да откъсва поглед от Елена. Тя взела цветята и тихо ахнала, цялата поруменяла и свела поглед.
    "Ах колко са прекрасни на богините ресниците ! И колко са кротки по характер! Каква необичайна вътрешна красота и външност!"
    И ахнал на свой ред Иван като видял масата с приборите от сервиза, запалени две свещи, и две чаши, и с аромат божествен привличала храната.
    Когато седнал той на масата, жена му Елена срещу него седнала, но скочила внезапно и казала:
    -Извинявай, забравих да ти включа телевизора, но ето купила съм ти новите вестници.
    -Не ми е нужен телевизора, и вестници не ми се четат, все едно и също пише в тях, - Иван й отговорил искрено, - по-добре ти ми кажи, как утрешната събота би искала да си прекараш.
    Съвсем изумена, Елена го попитала:
    -А ти?
    -Случайно два билета за театър купих. Но през деня ще си съгласна може би да се разходим в магазините. Щом ще ходим на театър, трябва първо да отидем в магазин и да ти купим достойна рокля.
    Едва не се изтървал Иван да каже заветните думи: "рокля достойна за богиня", затова се смутил, погледнал я и ахнал пак. На масата пред него седяла богиня. Лицето й от щастие сияло, очите й блестяли. Стаената усмивка била и малко въпросителна.
    "О Боже, колко са прекрасни наистина богините! А ако все ден се разхубавява тя, дали ще успея аз да съм достоен за богиня? - мислел Иван, и изведнъж пронизала го мисъл като мълния: Трябва да успея! Докато все още е богинята до мен. Трябва да поискам и да моля дете да ми роди. Дете от мен и от най-прекрасната богиня."
    -Какво замисли се Иване, вълнение ли виждам на лицето ти? - Елена питала мъжа си.
    А развълнуван той седял, не знаел как да й каже съкровеното. Шега ли е - дете да искаш от богиня?! Бог такъв подарък не му бил обещал. Не знаел, как да каже за желанието си Иван и станал мачкайки покривката и промълвил:
    -Не знам…Ще може ли…Аз…исках да кажа…Отдавна…Да, от теб дете аз искам, богиньо прекрасна.
    Тя, Елена, се приближила към мъжа си Иван. От пълните с любов очи, сълза щастлива се плъзнала по алените бузи. Ръка на рамото на Иван положила и сгряла го с дъха си горещ.
    " Ах, каква нощ! И какво утро! Какъв ден! Прекрасен е животът с богиня!"-мислел Иван, като обличал за разходка втория си внук.

    - Какво разбра от тази притча Владимир?
    -Всичко разбрах. Не Бог е помогнал на Иван. Сторило му се е само че чува Божи глас. Иван е направил с мисълта си своята жена богиня.
    -Разбира се, вярно е: с мисълта си своето щастие е сътворил Иван. Направил своята жена богиня и изменил се сам. Но Бог помогнал на Иван.
    -Кога?
    -Още тогава, когато всичко всекиму Бог е отдал, когато е замислял сътворението на човека. И на първия от сътворените е пояснил. Спомни си ти от "Сътворението" думите на Бог: "Мой сине, ти си безконечен, ти си вечен. В тебе са твоите творящи мечти."
    Тези думи, Владимир са верни и до днес. Мечти творящи има всеки човек. Въпросът е в това - към какво насочени са те? И колко е силна мисълта и нейната енергия в живеещите на земята днес Негови синове и дъщери?

    Няма да затормозвам читателя с повече примери, всеки сам от примерите в своя живот може да определи, кои части от битието му са построени от неговата мисъл, а кои от чужда.
    За да приключим с този въпрос нека приемем за основа очевидното; мисълта е първична за всичко.
    Вече казвах: пред онзи, който успее не само да осъзнае, но и да почувства, ще се отрият много тайни на мирозданието. Преди всичко ще се изгради ясна картина за сътворението.
    Бог, с помощта на мечтата, с енергията на своята мисъл е сътворил света, в който ние живеем. Създал е човека, дал му е пълна свобода на действие и го е надарил със най-силната енергия, способна да твори подобни светове или възможно е дори - светове превъзхождащи по съвършенство земния.
    За да се сътворят нови или да се усъвършенства вече създадения свят е нужно скоростта на мисълта на човека да съответства на скоростта на божествената мисъл.
    Обаче ако погледнем света, създаван днес от човешкото общество, можем ясно да видим, че той е несъвършен и освен това представлява все по-голяма опасност за съществуването. Следователно, извърша се явна деградация на съзнанието, а по-точно намалява скоростта на мислене.
    Първите хора са имали скорост на мислене равна на Божествената. Иначе не е могло да бъде, тъй като Бог, като всеки създател-родител не би могъл дори да помисли да сътвори своето дете по-малко пълноценно от себе си.
    Какви сили са се оказали способни да повлияят на човешкото съзнание и да го насочат о пътя на деградацията? Ако някому това е по силите, значи той трябва да превъзхожда енергията на човешката мисъл и на Божествената. На такова същество на земята няма, няма и извън земното битие.
    Доказателството на това твърдение е много просто. Ако съществуваше същност, притежаваща скорост на мислене по-голяма от тази на човека, то тя отдавна би създала свой свят и ние бихме могли да го видим.
    Да пренасочи и да пороби човешката мисъл може единствено мисълта на човека. С други думи, един човек, притежаващ по-висока скорост на мислене от другите, и пожелал да подчини другите на себе си, може при определени обстоятелства да направи това.
    В днешната ситуация човешкото общество е подчинено на потомците на онези египетски жреци, съхранили знанията на науката на образите и с помощта на специални упражнения поддържащи способността на мислят със скорост, много по-голяма от тази на другите хора живеещи на земята.
    И съществуват обстоятелства потвърждаващи даденото положение на нещата.
    Съществува човек, оказал се способен сам да противостои на жреците.
    Разбира се, аз говоря за отшелницата от сибирската тайга Анастасия. И забележете, тя постига осезаеми резултати без помощта на армия или технически супер устройства, а единствено със силата на своята мисъл.
    Това, че от началото на новото хилядолетие човечеството върви към прекрасен свят и към Божествена цивилизация - лично за мен е безспорен факт. Искам да споделя и с читателите радостните съобщения.
    Разполагам с информация за това, че няколко независими една от друга групи от учени, без да се наговарят са започнали да работят върху програма за развитие на държавата, образът на която създаде Анастасия. По тези програми работят и хора с научни степени и студенти.
    За да се подготвят подобни програми е необходим упорития труд в продължение на две-три години на цяла армия специалисти. Но първите резултати могат вече да се видят и днес.
    Например в Интернет в сайта www.Anastasia.ru е публикуван реферата на студентка от четвърти курс на украинския университет, в който се предлага програма за развитие на Украйна. За основа е взета идеята на Анастасия за родовите имения. Проекти за устави на селищата предлагат хора от различни райони и страни от ОНД.
    Не мога да съдя доколко е съвършен реферата на украинската студентка, но той е значим дори и само за това, че пръв е публикуван. Много е важен и фактът, че учените са започнали да работят върху тези програми не по нечия поръчка, а според повелята на собственото сърце.
    Ще мине още известно време и вие ще се запознаете с техните фундаментални трудове, ще ги обсъждате. Мисля, че тези проекти ще бъдат поставени на всенародно обсъждане и ще се нарекат с краткото название - "национална идея". Тези редове бих могъл да напиша още в предишната си книга, след разговора с дядото на Анастасия. Не ги написах. Помислих, че е рано. И без това мнозина смятат, че това което прави Анастасия е на границата с фантастиката или приказката.
    А разговорът с дядото обясняваше още по-необичайно явления, от тези които по-рано демонстрираше Анастасия, Сега, кога случващите се в човешкото общество събития започнаха да потвърждават казаното в сибирската тайга, аз ще приведа част от разговора със сибирския старец.

    Той стана на следващия ден след като прадядото си отиде.
    Обикновено, когато близки хора си отиват от живота, роднините си изказват съболезнования. В последно време дядото на Анастасия беше неотлъчно редом със своя баща. Сега, когато той остана сам, аз реших да го намеря, да поговорим, за да разсея тъгата му, както е прието. Знаех приблизително къде може да се намира и отидох на съседната полянка. Дядото на Анастасия стоеше неподвижно в края на поляната, гледаше и слушаше как цвърчат на клоните птичките в кедрите. Беше облечен в дълга риза изплетена от влакна коприва и препасана с някакво въже, беше бос.
    Знаех, че при обитателите на тайгата не е прието да си прекъсват размишленията един на друг. И започнах да разбирам колко е висока културата им на общуване. Тя говори за уважение към мислите на другия човек.
    След известно време дядото на Анастасия се обърна и тръгна към мен. Когато се доближи аз не видях скръб на лицето му, то беше както обикновено благодушно.
    -Здрасти, - той ми протегна ръка и се здрависахме. Когато разговаряше, той винаги използваше в речта си съвременни и чести съвсем битови думи, понякога се шегуваше и ме поднасяше. Но не обидно. Напротив, той така предразполагаше към себе си, че изглеждаше че все едно общуваш в роднина. И да се разговаря с него беше просто, на всякакви теми, дори за това, за което обикновено мъжете си говорят когато няма жени.
    Несъмнено много от способностите на Анастасия са наследени от нейните родители и прародители и разбира се, от дядото, който непосредствено е взел участие в нейното възпитание.
    Какви знания за живота и какви способности се таят у този побелял старец, проживял повече от сто години, запазил остротата на ума си и юношеската си подвижност? С мен говори с прости думи, но веднъж чух как той разговаряше с баща си. Повече от половината думи аз не бях чувал дотогава. Значи, общувайки с другите, от уважение към събеседника той използва само неговата лексика и начина на построяване на речта му.
    -Е, как е работата? В твоето цивилизовано общество? Започват ли да се събуждат?- попита дядото шеговито.
    -Всичко е нормално, - отговорих аз, - Учените се заинтересуваха от идеите на Анастасия. Разни групи сега работят върху държавни програми, в основата на които са нейните предложения. Работят не само в Русия, но и в други страни. Но кога ще се случи всичко онова прекрасно, за което тя каза, в нашата и другите държави, засега не е ясно.
    -Всичко вече се е случило Владимир. Главното е сторено.
    -Какво разбирате под "Главно"?
    -Анастасия произведе мисълта, образът на бъдещата държава, направи го с присъщата й придирчивост, предвиди и най-дребните детайли и ситуации при материализацията на мисълта в бъдещата реалност.
    Сега ти и много хора ще наблюдавате материализацията на прекрасното бъдеще.
    Енергията на нейната мисъл е необичайно силна, и няма равна на нея по сила в пространството.
    Енергията на нейната мисъл е съвършена и конкретна, но главното е че тя продължава да набира сила благодарение на мислите на другите хора. Сега тя не е сама.
    Ето ти самия казваш, че групи учени от разни страни работят върху държавни програми, предприемачите започват да строят именията, за които тя говореше, мисълта й е възприета от много възрастни и млади хора. И тези хора, докоснали се до нейната мисъл ще произвеждат свои мисли.
    Мислите на много хора сливайки се в едно, запълват пространството с енергия с небивала сила, тази енергия материализира прекрасното бъдеще. Сега вече се случват отделни проявления на тази материализация.
    -А ако някой започне умишлено да възпрепятства въплъщението на бъдещето? Например жреците, които сега управляват света, ако самият върховен жрец започне да пречи?
    -Той няма да пречи, той ще помага.
    -Защо сте сигурен в това?
    -Чух разговор и видях мисълта му.
    -Какъв разговор, как сте видели?
    -Владимир, ти сигурно вече си се досетил, че моят баща беше един от онези шестима жреци.
    -Не съм предполагал подобно нещо.
    -А би могъл да предположиш. Макар че външната простота и умението да скриват своите възможности и способности е една от най-важните съставки на тяхното могъщество. На тях не им нужно да се хвалят със силата на своето оръжие, както правят ръководителите на големите държави. Те могат свободно да насочват това оръжие накъдето поискат, насочвайки мисълта на държавните ръководители и създавайки съответни ситуации. А и никога не са си поставяли за цел да се хвалят пред хората.
    Тяхната главна тайна цел в продължение на хилядолетия е била да постигнат диалог с Бога.
    Действайки те не се бояли от Божествено възмездие, знаейки, че Бог, който е дал на всекиго пълна свобода, няма да наруши Своя завет.
    Те управлявали човечеството, измъчвали са го, с това показвайки на Бог, че са по-способни от другите, че от тях зависи съдбата на земната цивилизация.
    Подобна ситуация е трябвало, както те смятали да принуди Бог да поведе диалог с тях.
    Но диалог не се получавал. И сега стана ясно, защо не е могло да има диалог между жреците и Бог.