Коментар №5 |
tzvety 15/02/2010 • 11:39 |
Гордостта е най-големият враг на човека. Гордост и достойнство са две различни неща, съгласна съм с това. Достойнството, ако го имаш, никой не може да ти го отнеме, освен ти самия с действията си. Гордостта не случайно е определена от християнството като смъртен грях, защото тя погубва човека и има унищожителен ефект върху живота му, като го заслепява и му отнема възможността да гледа обективно на реалността. Гордостта е лош съветник и за съжаление много хора се всушват в нейния глас значително по-често, отколкото в гласа на разума и от това губят главно те, както и хората около тях.
|
Коментар №4 |
Deni
27/10/2009 • 19:43 |
Да си горд не е лощо изобщо не трябва да го свързвате с някакви страхове или съмнения за вътрешното си "Аз"... Да си горд означава да имаш преценка за себе си ,да се уважаваш заради постигнатото в живота ,да се държиш на ниво с околните,да държиш на своето,да не си лесен за достигане .
|
Коментар №3 |
Diakona 22/11/2008 • 17:53 |
Може би,ще кажат някои,че имам опортонистически наклоностти.поради това,че понякога се зареждат последователни недоброжелателни коментарии от моя страна.Категорично не е така.Просто имам друго мнение,но това не означава,че всеки който го прочете,трябва да се съгласи с виждането ми.Трябва да направя уговорката,че много уважавам еродицията и старанието на автора на сайта ,свалям му шапка за духовния багаж,който притежава,но и който натежава и понякога трудно се носи!?!.Колкото по добре познаваш законите,спуснати от фините Светове,толкова по голяма става личната отговорност за тяхното прилагане,особено,когато поучаваш другите?...Трупаш тежка Карма,ако не ги предаваш в унисон и в резонанс със истината.Нещо повече,отнема ти се възможността да придобиваш други познания,просветления,прозрения и евентуално-видения.Третото око се затваря,както и енергиините центрове(чакрите) .Когато,писаното от автора се подложи на съмнение и критика,енергиините импулси и вибрации се балансират и неутрализират,поради което автора се облекчава от евентуалния кармичен товар.Това не е моя констатация,а на Духовните Учители.А сега по темата?!...Не винаги Гордостта се базира на въображаеми илюзорни качества.Често човек има реална основа,на която да изгражда свойта гордост и това е реалното самочувствие,идващо от житейското познание.Съвсем обективно и реално можем да бъдем ГОРДИ,когато постигнем лични победи над нашите недостатъци(пушене,наркотици,пиене и т.н.)или се гордеем с други общополезни обществени постижения.Дори,и това да сме горди,че сме възпитали прекрасни граждани,които са за пример в обществото,също е допустимо и не осъдително.В този смисъл гордостта не е порок,а реално,обективно "непорочно"човешко чувство за поущтрение и вузхвала.Може да се кажат още много неща,които да допълнят автора,но боя се че ще бъда досаден.Светлина,Мир и Любов! Дякона
|
Коментар №2 |
Svetlana
09/08/2008 • 13:53 |
Като прочетох за комплиментите, се сетих че винаги са ме съветвали да благодаря, когато някой ми прави комплимент. Не ми е идвало от вътре да го правя и тия съвети ме разсмиват. Примерно, някой ми каже: " - Имаш хубави очи." аз отговарям отегчено: " - Да, знам. Кажи нещо ново."
|
Коментар №1 |
chuchupei
31/01/2007 • 12:11 |
Здравей те бих желал да взема коментар по написаната тема за Гордоста за мен гордоста не е нищо друго освен Страх.Защо а ми имено от страха на неизвесноста се раждат всички тези неща като гордоста,омразата,ненависта,алчноста,злобата,агресията та всички подобни на тях неща се раждат имено от Страхат на неизвесноста.Ако го няма този страх то няма да ги има итях товае е истината а всчко останало са празни приказки.Нека предваварително да се извиня ако съм обидил някои с нещо, нищо лично към никои просто всичко добро на всички. Ангел
|
|